Кой ли не е искал да направи нещо извънземно, нереално, свръхестествено. Не вярвам да има човек, който да не е изпитвал желанието да полети в някакъв момент - на ръба на висока сграда или скала в планината, когато изглежда толкова лесно да се издигне и да се понесе по вятъра, или застанал пред прекрасна гледка от високо място, когато въображението полита само. Аз самият съм сънувал как летя - не с крила, а със усилие на волята, издигайки се между блоковете на квартала и набирайки скорост и височина, докато не се озова в студените ветрове над Черни връх на Витоша. Това е желанието на човек да се отлепи от земните си ограничения.

Моят начин да се почувствам по-магично напоследък е като чета книги за магьосници. Всеки автор си има собствена идея за магията - за разлика от повечето хора писателите се опитват да обвият магията в думи, да я обяснят, за да предадат идеята на читателите си. От "преливането" до заплитането на "шарки", използването на карти, усилията ня волята, свързването с други нива на света, използването на енергията на човешките емоции и живителната сила наоколо - всеки е намерил израз на това КАК стават нещата, които по принцип не се случват всеки ден на улицата. И аз съм се опитвал да обясня в думи как един магьосник извършва нещо свръхестествено, именно когато пишех началото на един разказ за магьосници. Наложи ми се да създам моя версия на това как един човек контролира света около себе си. Предполагам, че това може да е характерно за всеки човек - начинът по-който той визуализира извършването на едно магическо деяние, ако е готов да се замисли изобщо върху това, без да го третира като някаква глупост или измислица.

Винаги съм се увличал по разкази за магьосници - Хари Потър ми е любима поредица, която съм препрочитал многократно. Магията там обаче е сравнително ограничена, доколкото това е възможно за нещо което позволява на човек да направи всичко. Нужно е знание за заклинания и движения "изобретени" от някого и след това използвани многократно от всички останали. Точно в обратната посока е насочено описанието в поредицата, която чета в момента - The Dresden Files, или както го превеждат на български - Досиетата на Дрезден. За тези книги се поинтересувах от случайно гледан епизод на сериала по телевизията и се оказа, че книгите са нищо подобно и същевременно нещо много повече от малко специални ефекти. Нищо чудно че сериалът е прекъснат до 12-тия епизод и много жалко че не е направен по-сериозно, или направо пълнометражно. За съжаление в такива книги (това включва и "Хари Потър") има прекалено много между репликите на героите, което не може да се предаде толкова лесно във филм. Зле направеният сериал обаче не променя изобщо дълбокото разбиране за магията, представено в книгите.

За разлика от Хари Потър, който има нужда от заклинание, за да мята предмети напяво и надясно, героят на "Досиетата", също Хари, но този път Дрезден, може да насочи волята си към каквото и да било без да трябва да изрече нещо написано от някой преди 500 години. В една от първите книги дори е развита идеята, че думите на заклинанията са се развили като защита на самия магьосник от енергията, с която той борави. Затова всеки магьосник сам обвива заклинанията си в псевдо език, нещо което не е свързано в съзнанието му с дадено значение, така че да се предпази от директен допир с живата сила, която канализира с думите и жестовете си. Това, както и огромната гъвкавост на магията в книгите на Джим Бътчър (Jim Butcher) много ми допадат. Винаги съм си представял магията като свобода на действие, а не като влизане в рамките на вековна традиция, затова неговото обяснение ме направи моментален и доживотен фен на Хари Дрезден.

И така, след кратък литературен анализ се чудя дали да споделя и собственото си обяснение за магията. Напоследък в главата ми се върти една идея за представянето на магията, но не ми се иска да я пиша някъде преди да съм я използвал и да видя какво ще излезе. Имах и идеи за цяла поредица разкази в продължение на по-горе споменатия, в които главния герой постепенно да се запознае с тънкостите на магическото изкуство (защото всъщност той е младеж с желание да стане магьосник). Идеите са записани и може би някога ще се осъществят, вероятно по-скоро от колкото съм си мислел. Всичките книги, които изчетох напоследък ме поставят в много благоприятно за писане състояние на ума и може да ми дойде музата след някой и друг ден. Ако някой от вас, които четете това, проявява интерес към моите писания може да ми го каже - това би било още по голяма мотивация за мен. Все пак всичко което пиша тук е, за да чуя мнението на други хора за това което мисля аз самия...